danisab (Ниела Вон)
214 312
Sep 20, 2008, 9:21 PM

Изпепелена 

  Poetry » Love
720 0 8

Угарка от цигара аз настъпих,

все още тлееше жарта.

Унесена от делника  пристъпих

и в теб ударих се. Съдба.

Извинение в шепот мина

покрай пламналите ми страни.

Фасът твой бил. Без причина,

по навик хвърлен,не за да гори.

Погледнах те и ти поспря се

за да поплуваш в моите езера.

Искра роди се и загря се

в целувките, които пожела.

С времето разбрах за тебе,

че огъня е твоя хоризонт,

където всяка крачка нестинар е

и стъпала танцуват мълчешком.

Не бях стихийно подходяща, вятърна.

Отдръпна се, когато ме завари

да скривам раните-изгаряния.

Несъвместима мисъл те попари.

Прекърши се, заля огнището.

До пепел мостът изгоря.

Скривалище намери в нищото,

но аз  умея да летя.

© Ниела Вон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??