20 sept 2008, 21:21

Изпепелена 

  Poesía » De amor
730 0 8
Угарка от цигара аз настъпих,
все още тлееше жарта.
Унесена от делника пристъпих
и в теб ударих се. Съдба.
Извинение в шепот мина
покрай пламналите ми страни.
Фасът твой бил. Без причина,
по навик хвърлен,не за да гори.
Погледнах те и ти поспря се
за да поплуваш в моите езера.
Искра роди се и загря се
в целувките, които пожела. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??