Угарка от цигара аз настъпих,
все още тлееше жарта.
Унесена от делника пристъпих
и в теб ударих се. Съдба.
Извинение в шепот мина
покрай пламналите ми страни.
Фасът твой бил. Без причина,
по навик хвърлен,не за да гори.
Погледнах те и ти поспря се
за да поплуваш в моите езера.
Искра роди се и загря се
в целувките, които пожела. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse