Изпих...

Jul 27, 2010, 1:14 PM

Poetry » Phylosophy

1326 0 1

Изпих дела си и излюбих всичките мъже,

мнозина от които искам да забравя.

Макар да мислеха - морето е до колене -

те пак и в плиткото се давеха.

Не можех да спестя пари -

за дните черни. Все отлагах.

Камбаната звъни за път,

а мислите се преповтарят.

Товарът е един. И мой.

Вината винаги е същата.

Променлива луна във пик,

подир деня в съня се връща.

И никой не е съвършен.

И Господ е свидетел - нямам срама -

да свършвам и да почвам оня стих.

И да боли отново като рана.

Please sign in with your account so you can comment and vote.