Изпих дела си и излюбих всичките мъже,
мнозина от които искам да забравя.
Макар да мислеха - морето е до колене -
те пак и в плиткото се давеха.
Не можех да спестя пари -
за дните черни. Все отлагах.
Камбаната звъни за път,
а мислите се преповтарят.
Товарът е един. И мой.
Вината винаги е същата.
Променлива луна във пик,
подир деня в съня се връща. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация