Когато страниците късно сутрин, късат се
(до откровение)
и думите превръщат се
в стоманени катетри
(в притъмнялото)
навън дърветата децата си убиват
с мастилени писци и празно място.
Аз счупих своята мастилница.
Прииска ми се пак да съм човешка.
Прерязаните вени на земята
в посоки стрелкови изтекоха (до белег)
На тръгване съблякох кожата си, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up