Когато страниците късно сутрин, късат се
(до откровение)
и думите превръщат се
в стоманени катетри
(в притъмнялото)
навън дърветата децата си убиват
с мастилени писци и празно място.
Аз счупих своята мастилница.
Прииска ми се пак да съм човешка.
Прерязаните вени на земята
в посоки стрелкови изтекоха (до белег)
На тръгване съблякох кожата си, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация