изповед
Ти тръгваш, знам че ще заминеш,
това истината е - не можеш да я скриеш!
Обичам те! Защо не ти го казах?!
Сега към себе си тая омраза.
Остави спомен в моята душа,
преди да тръгнеш дари ме със усмивка!
Само миг и всичко свърши,
ти тръгваш си, ала душата ми те търси.
Викам те, но знам, че не си там,
дали си с друга или пак си сам?
Да те забравя дадох клетва,
ала в съня ми все твоя лик изниква!
Питам се: дали съм прокълната,
и защо към мене тъй сурова е съдбата?
Тръгвай! Знам, че няма да се върнеш,
искам само истината да научиш:
без теб животът ми загубва смисъл
и пак пронизва ме онази мисъл,
че обичаш друга, мразиш мен,
а аз живея ден за ден!
Дали напред без теб да продължа,
или да се скитам из света сама?
© Криси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
да,ама смисъла е различен-напред да продължа и да забравя за случилото се,а да се скитам из света сама-сякаш продължавам да мисля за миналото! това имах предвид
-
Между последните ти две строфи не можеш да сложиш това "или", което си сложила, защото казваш две еднакви неща по различен начин.
Дали напред без теб да продължа,
или да се скитам из света сама?
??? Все едно някой да те пита "Искаш ли да отидем заедно, или ще дойдеш с мен?"
-
много ви благодаря за страхотните коментари!
Поздравявам ви! -
Ти искрено ме накара да ти се възхитя, БРАВО!!!!
-
Страшно истинско и разчувствено!Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
