25 jun 2007, 2:29

изповед 

  Poesía
775 0 5
Ти тръгваш, знам че ще заминеш,
това истината е - не можеш да я скриеш!
Обичам те! Защо не ти го казах?!
Сега към себе си тая омраза.
Остави спомен в моята душа,
преди да тръгнеш дари ме със усмивка!
Само миг и всичко свърши,
ти тръгваш си, ала душата ми те търси.
Викам те, но знам, че не си там,
дали си с друга или пак си сам?
Да те забравя дадох клетва,
ала в съня ми все твоя лик изниква! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??