Oct 26, 2007, 9:32 AM

Изповед 

  Poetry » Love
690 0 3
Аз помня още онзи ден
слънчев и очи, изпълнени с тъга...
когато ти отиде си от мен
и аз простих се с любовта!
Болката напираше в сърцето
и лицето бистреше се всеки ден в сълзи!
Сиво, мрачно бе небето
и раната не спира да кърви!
Такава болка ти ми причини!
Изостави ме съвсем сама!
Ти уби ми моите мечти
и не беше с мен в онази вечна тъмнина! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина All rights reserved.

Random works
: ??:??