26.10.2007 г., 9:32 ч.

Изповед 

  Поезия » Любовна
689 0 3
Аз помня още онзи ден
слънчев и очи, изпълнени с тъга...
когато ти отиде си от мен
и аз простих се с любовта!
Болката напираше в сърцето
и лицето бистреше се всеки ден в сълзи!
Сиво, мрачно бе небето
и раната не спира да кърви!
Такава болка ти ми причини!
Изостави ме съвсем сама!
Ти уби ми моите мечти
и не беше с мен в онази вечна тъмнина! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Всички права запазени

Предложения
: ??:??