Dec 12, 2012, 8:16 PM

Изповед 

  Poetry » Love
1176 0 7
Аз не можах да те обхвана
и пребродя.
Всеки път, когато те докосвах
и си тръгвах от теб запален -
се изкачвах нависоко
и те наблюдавах дълго.
Луната бе нашата парола,
а часът за среща в пълнолуние.
Оттогава - стане ли луната цяла -
аз виждам твоето лице
с коси от топъл мрак
и звездните очи на необята. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Грамадов All rights reserved.

Random works
: ??:??