Изповед

12.12.2012 г., 20:16 ч.

Поезия » Любовна

1175 0 7

Аз не можах да те обхвана
и пребродя.
Всеки път, когато те докосвах
и си тръгвах от теб запален -
се изкачвах нависоко
и те наблюдавах дълго.
Луната бе нашата парола,
а часът за среща в пълнолуние.
Оттогава - стане ли луната цяла -
аз виждам твоето лице
с коси от топъл мрак
и звездните очи на необята. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Изповед

Искате да прочетете повече?

Предложения