В клонака нежно шептеше вятърът...
В сърцето догаря последна надежда.
Светът се ниже – кълбо прежда.
Звукът на тишината прониза,
Отдавна ръждясал над вратата корниза.
Безумна страст в мен се крие,
Като бездомно проскубано врабче!
Отвори си мъртвото сърце за мен –
Нека влезе гълъбът ранен!
Душата ми се къса до полуда,
Гора от чувства неистово бушува,
Разкъсва всяка твоя тирания, ...