8 янв. 2011 г., 23:37

Изповед 

  Поэзия » Любовная
735 0 2
В клонака нежно шептеше вятърът...
В сърцето догаря последна надежда.
Светът се ниже – кълбо прежда.
Звукът на тишината прониза,
Отдавна ръждясал над вратата корниза.
Безумна страст в мен се крие,
Като бездомно проскубано врабче!
Отвори си мъртвото сърце за мен –
Нека влезе гълъбът ранен!
Душата ми се къса до полуда,
Гора от чувства неистово бушува,
Разкъсва всяка твоя тирания, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Талева Все права защищены

Предложения
: ??:??