Пътеките към мен сама затворих.
Натрупах преспи – ледена стена.
Ранена от предателства, измени,
да преболея болката сама.
Сърцето със спокоен ритъм
да отброява земните ми дни.
Заключено със тежки катинари,
на всички и за да всичко да прости.
... Но мъдростта не ми е отредена!
Светът навън все някак ме зове.
Навярно с тази участ съм родена –
да ме разпъват всички ветрове. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up