Въздухът лъхти ми на тревога
и където и да ида, все така мирише.
Изпаряват се сълзите ми от пода
и осуетяват опитите ми да дишам.
Ударите на сърцето ми гърмят
в ритъм на прииждащ ураган.
Отчаяни мисли от мене пълзят,
оцветяват съзнанието в цвят на катран.
Буца в гърлото засяда.
Премълчани истини гласа ми давят.
Погребани спомени в гръб ме нападат,
влудяват ума ми, за да се нахранят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up