Бисерка (Бисерка Тодорова)
140 378
9 апр. 2021 г., 07:41

Изповед 

  Поэзия
301 0 6

Въздухът лъхти ми на тревога
и където и да ида, все така мирише.
Изпаряват се сълзите ми от пода
и осуетяват опитите ми да дишам.

Ударите на сърцето ми гърмят
в ритъм на прииждащ ураган.
Отчаяни мисли от мене пълзят,
оцветяват съзнанието в цвят на катран.
                      
Буца в гърлото засяда.
Премълчани истини гласа ми давят.
Погребани спомени в гръб ме нападат,
влудяват ума ми, за да се нахранят.

Страхувам се от колебливото утре
и колко не пасвам на този живот.
Боя се, че никого нямам  отвътре -
прозирам през себе си като стъкло.



© Бисерка Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, имам още много хляб да ям! Благодаря Ви!!!
  • Много хубава и въздействаща образност!👏 Виждам, че си младо момиче и по изграждането и техниката на стиха имаш време, при желание от твоя страна, да поработиш. Но по-важен е поетичния ти поглед и желанието да твориш! Дерзай, миличка!❣️
  • Надежда се крие на дъното. И е сладка!
  • Тъжни стихове пишеш, но много силни. Горчиви като самият живот!
  • Благодаря ви за милите думи! Усмихнахте деня ми!
  • Хубаво пишеш, но защо толкова писимистично. Ако има как, да ти дам от моята надежда, ето. вземи.Животът е пред теб!Дишай го, защото ни е само един!
Предложения
: ??:??