Изповед

  О, колко слаби са думите сега,

та мислите, които в главата ми се блъскат, 

 да мога ясно да ги изрека.

 Макар че те душата ми разкъсват 

и хвърлят ме в смут, съвсем не на шега.

* * *

Че не зная, чудно е дори, 

с какво тъй лесно ти ме покори?

С лика си нежен, може би,

или с душата си красива?

Но за мен, любима, единствена си ти!

* * *

Защо, когато двама се обичаме, 

животът със законите си свои

пречи ни да бъдем заедно сега 

и ти да бъдеш моя, а аз да бъда твой?

Но уви, така изглежда подреден е бил света!

* * *

И ще трябва да се примирим с това, 

преструвайки се на щастливи,

доволни на жалките трохи от радостта.

И тъй ще бъде, доказано е вече,

но времето лети, минава младостта!

29.11.1989г.