Изповед
О, колко слаби са думите сега,
та мислите, които в главата ми се блъскат,
да мога ясно да ги изрека.
Макар че те душата ми разкъсват
и хвърлят ме в смут, съвсем не на шега.
* * *
Че не зная, чудно е дори,
с какво тъй лесно ти ме покори?
С лика си нежен, може би,
или с душата си красива?
Но за мен, любима, единствена си ти!
* * *
Защо, когато двама се обичаме,
животът със законите си свои
пречи ни да бъдем заедно сега
и ти да бъдеш моя, а аз да бъда твой?
Но уви, така изглежда подреден е бил света!
* * *
И ще трябва да се примирим с това,
преструвайки се на щастливи,
доволни на жалките трохи от радостта.
И тъй ще бъде, доказано е вече,
но времето лети, минава младостта!
29.11.1989г.
© Бойко Фильов Всички права запазени