болка-бейби (Инчето)
2 0
Jan 7, 2005, 11:18 PM

Изповед 

  Poetry
1365 0 4
Моето сърце шепти.
Моята душа крещи.
Ръцете ми те търсят в тъмнината
и тихо устните нашепват в тишината!
Ти си цвете, което откъснах от луната,
ти си нежност, която съм отнела от съдбата!
Желая те като звездите и зората.
Нуждая се от теб, както
от въздуха и светлината!
Името ти устните ми гали,
както залезът върховете на планините пали!
На вълните на любовтта със океана
плавам, на теб цяла се отдавам!
Искам да отпия нежно от лика ти
и да вкуся страстно от плътта ти!
Като леден миг застинал във вечността,
като непроницаема стена,
като ангел във сърцето
си далечен ти от мен - като небето!
Ти си моето желание,
единствена мисъл в моето съзнание!
Обичам те!

© Инчето All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ПРИКАЗЕН СТИХ!!! НЕ МИ ДОСТИГАТ ДУМИТЕ...
    ПОЗДРАВИ!6+
  • ако не беше прекрасния ти текст никога нямаше да седна да пиша но аз го направих закоето ти благодаря много!!
  • Наистина е много хубаво. И ми напомня за мен самата преди 7-8 години.
    Продължаваи все така!
  • СТРАШНО МНОГО МИ ХАРЕСВА.ПРОДЪЛЖАВАЙ.ОПРЕДЕЛЕНО ИМАШ 6 ОТ МЕН.
Random works
: ??:??