болка-бейби (Инчето)
2 0
7.01.2005 г., 23:18 ч.

Изповед 

  Поезия
1364 0 4
Моето сърце шепти.
Моята душа крещи.
Ръцете ми те търсят в тъмнината
и тихо устните нашепват в тишината!
Ти си цвете, което откъснах от луната,
ти си нежност, която съм отнела от съдбата!
Желая те като звездите и зората.
Нуждая се от теб, както
от въздуха и светлината!
Името ти устните ми гали,
както залезът върховете на планините пали!
На вълните на любовтта със океана
плавам, на теб цяла се отдавам!
Искам да отпия нежно от лика ти
и да вкуся страстно от плътта ти!
Като леден миг застинал във вечността,
като непроницаема стена,
като ангел във сърцето
си далечен ти от мен - като небето!
Ти си моето желание,
единствена мисъл в моето съзнание!
Обичам те!

© Инчето Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ПРИКАЗЕН СТИХ!!! НЕ МИ ДОСТИГАТ ДУМИТЕ...
    ПОЗДРАВИ!6+
  • ако не беше прекрасния ти текст никога нямаше да седна да пиша но аз го направих закоето ти благодаря много!!
  • Наистина е много хубаво. И ми напомня за мен самата преди 7-8 години.
    Продължаваи все така!
  • СТРАШНО МНОГО МИ ХАРЕСВА.ПРОДЪЛЖАВАЙ.ОПРЕДЕЛЕНО ИМАШ 6 ОТ МЕН.
Предложения
: ??:??