Изповед без име

Нима има часове и мисли минали без теб,

Нима не знаеш колко ми е трудно сърцето ми да бъде лед!!!

Нима не съм ти казала повече отколкото е необходимо аз да ти призная,

Нима си мислиш, че за мислите и чувствата ти аз нехая?!?

Нима погледът ти не крие някаква дяволски заинтригуваща потайност,

Нима в него не се побира любовта ми равняваща се на безкрайност?

Нима не губя себе си когато ти си тръгваш ,

Нима сърцето ми от тялото безмилостно ти не изтръгваш?

Нима нещо в теб не ме е завинаги запленило ,

Нима мислиш , че не подозирам?Има нещо гнило!

Нима не си спомням  всяка твоя топла прегръдка и сладка целувка ,

Нима не знаеш ,че дори само смехът ти за мен е незаменима милувка?

Нима не знаеш, че с главата надолу за тебе се „гмуркам” ,

Нима се съмняваш ,че при теб когато и да е ще дотопуркам?

Нима нещо съм пропуснала да ти споделя,

Нима целувката ти не изтръгва от мене всичко на мига?

Нима мога да бъда далече за дълго от Ваша милост ,

Нима не би се равнило туй на дълбокa и крайна унилост?

                   12.05.2005г.