Изповед без име
Нима има часове и мисли минали без теб,
Нима не знаеш колко ми е трудно сърцето ми да бъде лед!!!
Нима не съм ти казала повече отколкото е необходимо аз да ти призная,
Нима си мислиш, че за мислите и чувствата ти аз нехая?!?
Нима погледът ти не крие някаква дяволски заинтригуваща потайност,
Нима в него не се побира любовта ми равняваща се на безкрайност?
Нима не губя себе си когато ти си тръгваш ,
Нима сърцето ми от тялото безмилостно ти не изтръгваш?
Нима нещо в теб не ме е завинаги запленило ,
Нима мислиш , че не подозирам?Има нещо гнило!
Нима не си спомням всяка твоя топла прегръдка и сладка целувка , ...