Вече станал съм кожа и кости,
изтощен от корона и страх.
Няма време за никакви гости.
Да изляза навън? Ще е грях...
В мен поетът не вижда предели.
В мен човекът е счупен надве.
Вън народът се бясно разделя
под пробито с ваксини небе.
Брат на брата пътеката спира
и го бута с корава ръка.
Плаче всяка секунда всемирът
и тъгата му пълни река. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up