ИЗПОВЕДТА НА ЕДНА... ЗАКЪСНЯЛА

Oct 8, 2007, 2:14 PM

Poetry

1352 0 40

Аз пак ти пиша, тате.
Все ти пиша... А неизпратените ми
до теб писма в съвестта ми
глухо стенат.
Сънувам, тате... Все сънувам.
Как
подпираш още пътната врата...
Как сред двора орехът прострелян е,
куршумено, от много самота.
И пътеката до мама. (Вместо мене)
посипал си със купчина цветя...
Закъснях и не се върнах. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

ИЗПОВЕДТА НА ЕДНА... ЗАКЪСНЯЛА

Want to read more?

Random works