ИЗПОВЕДТА НА ЕДНА... ЗАКЪСНЯЛА

8.10.2007 г., 14:14 ч.

Поезия

1353 0 40

Аз пак ти пиша, тате.
Все ти пиша... А неизпратените ми
до теб писма в съвестта ми
глухо стенат.
Сънувам, тате... Все сънувам.
Как
подпираш още пътната врата...
Как сред двора орехът прострелян е,
куршумено, от много самота.
И пътеката до мама. (Вместо мене)
посипал си със купчина цветя...
Закъснях и не се върнах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ИЗПОВЕДТА НА ЕДНА... ЗАКЪСНЯЛА

Искате да прочетете повече?

Предложения