Изпращам те в забвение...
Бях светло, невинно, красиво дете,
и в твоите лапи попаднах,
затвори ме в клетка, отне ми небе,
в тъма и мъчение пропаднах.
Обичах те много и вярвах във теб,
и с вяра обиди прощавах,
сърцето ми малко кървеше без ред,
и грешките, сляпа продавах.
Изтрих си мечтите, зарових глава,
от теб зло и ревност струеше,
заключих душата, попарих смеха,
забравих каква съм... болеше.
Сега съм щастлива и силна жена,
сълзите превърнах в смирение,
простих, преоткрих се и вдигнах глава,
а теб те изпращам в забвение.
© Неземна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ви благодаря на всички за милите думи! Всичко което пиша е преживяно и ревността убива любовта! Когато затвориш любовта в стая, зазидаш прозорците и вратите, тя се задушава и умира дълго, мъчително и болезнено! Хубави дни пожелавам на всички! Пишете красиво!
-
Човек никога не трябва да допуска обсебване, защото истинската любов не обсебва. Тя дарява свобода. Много се радвам, че си проумяла това, Цвети и си го написала така хубаво и убедително - с поетични средства.
Поздрав и добро настроение през днешния ден!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
