14 oct 2015, 1:19

Изпращам те в забвение... 

  Poesía » De amor
345 0 2

 

Бях светло, невинно, красиво дете,
и в твоите лапи попаднах,
затвори ме в клетка, отне ми небе,
в тъма и мъчение пропаднах.

Обичах те много и вярвах във теб,
и с вяра обиди прощавах,
сърцето ми малко кървеше без ред,
и грешките,  сляпа продавах.                                                        

Изтрих си мечтите, зарових глава,
от теб зло и ревност струеше,
заключих душата, попарих смеха,
забравих каква съм... болеше.

Сега съм щастлива и силна жена,
сълзите превърнах в смирение,
простих, преоткрих се и вдигнах глава,
а теб те изпращам в забвение.



© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ви благодаря на всички за милите думи! Всичко което пиша е преживяно и ревността убива любовта! Когато затвориш любовта в стая, зазидаш прозорците и вратите, тя се задушава и умира дълго, мъчително и болезнено! Хубави дни пожелавам на всички! Пишете красиво!
  • Човек никога не трябва да допуска обсебване, защото истинската любов не обсебва. Тя дарява свобода. Много се радвам, че си проумяла това, Цвети и си го написала така хубаво и убедително - с поетични средства.

    Поздрав и добро настроение през днешния ден!
Propuestas
: ??:??