Изпредох облачето бяло

Feb 13, 2008, 2:26 PM

Poetry

710 0 22

Небето с облачето разговаря,
посипва го със синкав прах,
а то като къделка бяла
се къпе в неговия смях...
Със тях във утрото студено
поисках ведро да летя,
и спомени, сърце ранено,
далеч изпратих да вървят.
Изпредох облачето бяло
във мойта пламнала душа.
На късче от небе огряло,
вълшебни думички мълвя. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Изпредох облачето бяло

Want to read more?

Random works