Изпредох облачето бяло

13 февр. 2008 г., 14:26

Поэзия

707 0 22

Небето с облачето разговаря,
посипва го със синкав прах,
а то като къделка бяла
се къпе в неговия смях...
Със тях във утрото студено
поисках ведро да летя,
и спомени, сърце ранено,
далеч изпратих да вървят.
Изпредох облачето бяло
във мойта пламнала душа.
На късче от небе огряло,
вълшебни думички мълвя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Изпредох облачето бяло

Искате да прочетете повече?

Предложения