И З Р У С Я В А Н Е Б Е
Стъпвам боса, без страх по росата на влюбени думи.
Утринта е разплела косите си сънна жена.
Изрусява небе, светлооки мечти ме целуват
и орисват челото на изгрев, повит с пелена.
А до вчера тъга до вез вик, до без дъх ме душеше.
Безнадежден, денят ми търкаляше черния зар.
С острие на пробождаща болка в гърдите туптеше
пред закона всевластен на мъж, припознал се в ключар.
Аз разбих катинара. Вървя по роса от надежда.
И запяват тревите - зелени фонтани от смях.
Как не искам, за Бога, не искам назад да поглеждам ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up