Изстиване
Изстива бавно морската вода...
Като сърцето след раздяла
и тялото - пулсирало в страстта,
сега - на дипли одеяло.
Че слънцето отива си на юг
в дома, където е родено,
където вечно лято е, а тук
сбогува се с лъчи в червено.
И Северът облича нов сезон,
разпалва жар насред горите...
И още повече със своя стон ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up