13 sept 2014, 22:39

Изстиване 

  Poesía
480 0 9

Изстиване

 

Изстива бавно морската вода...

Като сърцето след раздяла

и тялото - пулсирало в страстта,

сега - на дипли одеяло.

 

Че слънцето отива си на юг

в дома, където е родено,

където вечно лято е, а тук

сбогува се с лъчи в червено.

 

И Северът облича нов сезон,

разпалва жар насред горите...

И още повече със своя стон

охлажда вятърът вълните.

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??