За последен път живея, малко тъжен

и главата ми се изпържи с тъпи хора

живея дали ще го преживея,

като пешка се чувствам в своето ежедневие, дали не е от телевизора, който е включен на закуска и вечеря,

по радиото казват че умират хора

коварен е народа и всеки изстрелян куршум ще създаде своя шум, изстрелян по сърцата ни бели

от където черни птици са излетели, президента на големия свят в замак заобиколен от много цветя,

а кръвта се стича по нашите лица,

какво ще видят нашиде деца – разорен свят, който става на прах,

живеем на моменти

докато тези хора спят в топли апартаменти.