За последен път живея, малко тъжен
и главата ми се изпържи с тъпи хора
живея дали ще го преживея,
като пешка се чувствам в своето ежедневие, дали не е от телевизора, който е включен на закуска и вечеря,
по радиото казват че умират хора
коварен е народа и всеки изстрелян куршум ще създаде своя шум, изстрелян по сърцата ни бели
от където черни птици са излетели, президента на големия свят в замак заобиколен от много цветя,
а кръвта се стича по нашите лица,
какво ще видят нашиде деца – разорен свят, който става на прах,
живеем на моменти
докато тези хора спят в топли апартаменти.
© С Todos los derechos reservados