Коя си ти? Дошла от свят далечен,
укрила във косите си от слънцето зари,
превърнала съня ми в неспокоен блян
и в страст забравените ми мечти...
Отрова или лек за вечните си рани
в усмивката ти нежна ще намеря аз?
Спасение ли във очите си прикриваш
или пък пътя към последния ми час?
За мене винаги по-мека от водата си,
оазис в мрачната пустиня на дълга.
Изпълваш със смеха си тишината ми,
даряваш с пристан скитащата ми душа. ...