Коя си ти? Дошла от свят далечен,

укрила във косите си от слънцето зари,

превърнала съня ми в неспокоен блян

и в страст забравените ми мечти...

Отрова или лек за вечните си рани

в усмивката ти нежна ще намеря аз?

Спасение ли във очите си прикриваш

или пък пътя към последния ми час?

За мене винаги по-мека от водата си,

оазис в мрачната пустиня на дълга.

Изпълваш със смеха си тишината ми,

даряваш с пристан скитащата ми душа.

Не знам коя си, но загадка остани си.

Животът свой в ръцете ти предавам.

Щом господар съм на сърцето твое,

готов съм в битките да побеждавам.

P.S. Вдъхновено от романа "Харем" на Колин Фалконър