Nov 10, 2012, 12:10 PM

Изтрий сълзите 

  Poetry » Other
1361 0 7
Навън е тихо.
Здрачът се разлива сред мъглата.
Стоя сама.
И колко спомени се лутат във душата.
Минават дните.
А нещо в мен мъчително замира.
Ден след ден
една любов нестихваща умира.
Безплътна лута се душата като самодива.
Потънала в забрава,
с цигарения дим сълзите скрива.
Но не плачи! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Станева All rights reserved.

Random works
: ??:??