Изтрий сълзите

10 нояб. 2012 г., 12:10

Поэзия » Другая

1246 0 7

Навън е тихо.

Здрачът се разлива сред мъглата.

Стоя сама.

И колко спомени се лутат във душата.

Минават дните.

А нещо в мен мъчително замира.

Ден след ден

една любов нестихваща умира.

Безплътна лута се душата като самодива.

Потънала в забрава,

с цигарения дим сълзите скрива.

Но не плачи!

На теб тъга не ти отива.

Разкъсващата силна болка

с черно наметало младостта покрива.

Вдигни очи!

Бъди витална, истинска и жива.

Душата си недей потъпква.

И знай, ще бъдеш истински щастлива.

Красива си!

Не втренчвай в мене погледа си тъжен.

Подай ръка, изтрий сълзите!

Не ти стои добре на теб венеца трънен.

smalldoll93 (Ивелина Станева)

2012-11-14T17:29:54+02:00

Благодаря много
frozenheart (Даниел Михайлов)

2012-11-14T00:15:51+02:00

Написано е по един ужасно красив начин и си личи с колко чувства са пропити думите...браво!
oksimoron (Христов)

2012-11-10T23:50:59+02:00

!*
smalldoll93 (Ивелина Станева)

2012-11-10T18:23:22+02:00

Благодаря за думите и за критиката приемам ги с усмивка
magnum (Венцислав Янакиев)

2012-11-10T17:58:03+02:00

Хубаво начало, после само замира-умира е малко... не добре. Но като цяло хубаво, имайки предвид и възможността да усъвършенстваш предаването на чувства в/у белия лист, предвид твоята възраст
А за любовта много е казано и много още ще се казва
smalldoll93 (Ивелина Станева)

2012-11-10T16:30:03+02:00

Благодаря
Donka900 (Триб Трибс)

2012-11-10T13:20:25+02:00

Болката се усеща и вълнува силно в стиха Ви!Пожелавам сила и още много вдъхновени мигове!!!6