Ти прикова пак мойте сетива
и ме плени със твойта красота,
тъй ярка като Коледна звезда,
ти озаряваш мрака на нощта...
За жалост, в плен със примка на врата
и влачеща верига на крака
се чудя аз каква е таз съдба,
на Ерос ли възбуди ревността,
или е плод на твоята глава...
А ужасът смразява ми кръвта
и страшни мисли тровят ми съня,
от клетка ли ще гледаш ти света, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up