Изумление

dukatinche (Кирил)
5 0

5 oct 2012, 10:54

Poesía » De amor

529 0 1

Ти прикова пак мойте сетива

и ме плени със твойта красота,

тъй ярка като Коледна звезда,

ти озаряваш мрака на нощта...

За жалост, в плен със примка на врата

и влачеща верига на крака

се чудя аз каква е таз съдба,

на Ерос ли възбуди ревността,

или е плод на твоята глава...

А ужасът смразява ми кръвта

и страшни мисли тровят ми съня,

от клетка ли ще гледаш ти света,

в затвор ли ще дочакаш старостта...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.