Сега сме в клетката на своя Разум...
Заплашени сме от тотален срив!
Сами - пред Вируса да се окажем
носители на всичките вини.
Надраскваме стените си с въпроси...
Проучваме посоките - навън!
Страхът е пещерен.Мечтите - боси.
А миналото - невъзможен сън.
Животът ни - в кибритени кутийки...
очаква всеки миг - да се взриви!
А ние - господари на огромно Его,
инстинкти за спасение броим. ...