gamarima (Маргарита Петрова)
123 337
11 мар. 2021 г., 07:41

Извисяване 

  Поэзия » Философская
622 3 8

Сега сме в клетката на своя Разум...

Заплашени сме от тотален срив!

Сами - пред Вируса да се окажем

носители на всичките вини.

 

Надраскваме стените си с въпроси...

Проучваме посоките - навън!

Страхът е пещерен.Мечтите - боси.

А миналото - невъзможен сън.

 

Животът ни - в кибритени кутийки...

очаква всеки миг - да се взриви!

А ние - господари на огромно Его,

инстинкти за спасение броим.

 

Делим се на <всезнаещи> и <прости>...

По право на природния закон

сме само стари и излишни гости -

пословично всеядни!В този дом,

 

наричан с многозначен звук - Земята,

е крайно време да се помирим

с възхода и паденията всякак.

Човек - е сложна брънка от Всемир!

 

И тази свързаност ни задължава

в растежа си - да пазим целостта

на Любовта,с която се създава

прекрасната мозайка на Света.

 

Пандемията днес - победа утре!

Мигът за размисъл - ще ни сближи.

По стълбата към Слънцето е нужно

най-святото от себе си да извисим!

 

© Маргарита Петрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Направѝ най-трудното - стани господар на самия себе си »

12 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??