Пътека –
тя пази още стъпките на онова момиче –
не ги ли чуваш ти?
Прозира синьото небе –
отразило онези пролетни очи –
не ги ли виждаш ти?
Вървим по таз пътека –
доскоро пълна със живот,
пътека – спомен парещ, въглен жив.
Във бъдещето или в миналото –
къде ни води тя?
Вървят по нея нови стъпки, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up