Извървяна пътека

Пътека –

тя пази още стъпките на онова момиче –

не ги ли чуваш ти?

Прозира синьото небе –

отразило онези пролетни очи –

не ги ли виждаш ти?

Вървим по таз пътека –

доскоро пълна със живот,

пътека – спомен парещ, въглен жив.

Във бъдещето или в миналото –

къде ни води тя?

Вървят по нея нови стъпки,

които искат другите да заменят,

но тя не ще ги чуе,

пътека – мъртва, извървяна.

Вървим –

в краката ни килим от жълти,

мъртви веч листа,

дървета мъртви и треви;

водопад – застинал, мъртъв,

искащ отлитащ миг да задържи.

Струйки ледена вода –

по някой скъп изплакана сълза.

Чувства мъртви можеш ли да възкресиш

във тази мъртва пустота.

А знам,

че някъде те чакат две очи,

и две ръце жадуват те –

потърси ги ти.

Тръгни със тях,

но по таз пътека –

никога не ги води.