Dec 22, 2009, 10:01 PM

Жадна 

  Poetry
509 0 8

жадна

 


Не ме радва, мамо, простора,
не ме радват цветята,
нито всичките хора,
които кръстосват земята.

Той, облак луд, ме застигна,
сто дъжда в мен да остави.
После внезапно отмина
от мене и ме забрави.

Жално е, мамо, болно е...
Този порой ми открадна
всичко в сърцето ми, цветно и волно.
И пак остави ме жадна.

 

 

1995 г

© Албена Стефанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??