жадна
Не ме радва, мамо, простора,
не ме радват цветята,
нито всичките хора,
които кръстосват земята.
Той, облак луд, ме застигна,
сто дъжда в мен да остави.
После внезапно отмина
от мене и ме забрави.
Жално е, мамо, болно е...
Този порой ми открадна
всичко в сърцето ми, цветно и волно.
И пак остави ме жадна.
1995 г
© Албена Стефанова Todos los derechos reservados