22 dic 2009, 22:01

Жадна 

  Poesía
508 0 8

жадна

 


Не ме радва, мамо, простора,
не ме радват цветята,
нито всичките хора,
които кръстосват земята.

Той, облак луд, ме застигна,
сто дъжда в мен да остави.
После внезапно отмина
от мене и ме забрави.

Жално е, мамо, болно е...
Този порой ми открадна
всичко в сърцето ми, цветно и волно.
И пак остави ме жадна.

 

 

1995 г

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??