Каква мъчителна жажда!
Гори ме!
Пих отрова от пепелянки,
пих сок от дяволска гъба и лудо цвете
на планините пих от усойните нянки
и от калните стъпки на зверовете.
Близах солена влага по канарите,
кръв смуках от язви и плитки рани,
за да бъда свежата си обител
като пръскани в гнездо корморани.
Отново взела очакването на прицел
и превърнала в мантра мечтите, ...