25.01.2018 г., 16:29 ч.

Жажда 

  Поезия » Философска
551 0 2
Каква мъчителна жажда!
Гори ме!
Пих отрова от пепелянки,
пих сок от дяволска гъба и лудо цвете
на планините пих от усойните нянки
и от калните стъпки на зверовете.
Близах солена влага по канарите,
кръв смуках от язви и плитки рани,
за да бъда свежата си обител
като пръскани в гнездо корморани.
Отново взела очакването на прицел
и превърнала в мантра мечтите, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Предложения
  • Мълчанието много ми тежи. Тежат ми всички тайни в папка "други". Каквото искаш, него ми кажи. Превръ...
  • Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
  • Дата е - сол в календара. Твоята дата, светице! Кой липов чай за попара днес ще ми сипе в паницата? ...

Още произведения »