Заключена във своето несъвършенство,
безумно съвършенството жадувам!
И като скитник в пясъчна пустиня
отчаяно оазиси сънувам.
Изчерпала последното търпение,
понякога от жажда се взривявам
и стигам до най-страшно прегрешение –
аз своя Бог-създател укорявам!
Понякога със жаждата привиквам
и със съдбата си се примирявам.
Да давам малкото, което имам,
и жаждата с това да утолявам....
© Мария Марковска All rights reserved.